Какво "казва науката" днес?
... Днес науката почти е свалена от пиедестала на „безупречна и достоверна“, а повечето от така наречените „научни открития“, може би повлияни от властта на парите, се оказват погрешни предположения. Логиката породена от научния опит е онова нещо с което науката се различава от теоретичните догадки,ОР-ФЕЙ на езика ВАТАН означава Говорещия (ОР-атещ) с фееричните (ФЕИ) божии създания. "Орфей" не е име на човек а по-скоро висша жреческа титла/сан на човека, който говори с боговете. Последният български ОРФЕЙ е баба Ванга. Понятието тракийски орфизъм е съвременен научен термин, въведен в употреба от проф. Александър Фол. Представлява строга система от правила и забрани, свързани с религиозните обреди, взаимоотношенията между хората, храненето и облеклото при древните средиземноморски народи.
Вижте: Тайния код на езика Ватан, Сириус и Българите. Силата на думите и скритите послания.
Имената на нотите не са срички, а думи от древен език !!!
Ако отворите Уикипедия ще разберете, че Гуидо д’Арецо (990–1050) е онзи, чийто уникален ум сътворява музикалните ноти но въпреки това не е първият, който е наричал тоновете със кратки имена или „срички“.
Няма да споря, че той е автор на квадратните графични символи разположени на 4-линието или това, че „сричките“ ut, re, mi, fa, sol, la, са взети от началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител, в който певците молят да бъдат предпазени гласовете им. Дори и това, че някои се е опитал да даде значение на „сричките“, като ги замени с конкретни думи различни от стиха по-горе:
До – Dominus – Господ
Ре – Rerum – Материя
Ми – Miraculum – Чудо
Фа – Familias Planetarium – Седемте планети, т.е. Слънчевата система
Сол – Solis – Слънце
Ла – Lactea Via – Млечен път
Си – Siderae – Небеса
Факта, че тоновете сега са 7 на брой (а не 6 колкото сричките) и първия и последния тон не са срички от посочения текст може и да мине за еволюция в музиката но може и да е заимстване от друг древен автор.
Това, че ОРФАТА на ОР-ФЕЙ (говорещия с фееричните небесни създания, ангелите) притежава 7 струни (виж древните зографски изображения) и че музиката идва от древността и тоновете са нещо с което той се е свързвал с боговете и въздействал върху природата. Последният български ОРФЕЙ е баба Ванга. Това и вярата ми в усета на инж. Илиян Бучков, които подсказа, че нотите всъщност не са срички а думи от най-древния език на траките ВА-ТАН (езика на светлината) ме накараха да публикувам това предположение.
Нека сега си представим, че така наречените срички са цели думи от езика на Орфей – ВАТАН импровизирани от мен:
До – Земя – участва в думи: долу, дома …
Ре – Вода – участва в думи: река, море …
Ми – Въздух – участва в думата: мирис …
Фа – Огън – участва в думи: фар, фас, факла, Фараон
Сол – Слънце (съвпада с по-горе) – Солнце, СОЛ-АМ-ОН
Ла – Луна
Си – Сириус (божието съзвездие)
До – Земя (нашата планета)
За да сте по-запознати публикувам и написаното в Уикипедия, свободната енциклопедия по този повод:
Сричките ut, re, mi, fa, sol, la, са взети от началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител, в който певците молят да бъдат предпазени гласовете им.
Може да бъде преведено: така че вашите слуги да разберат със свободни гласове чудесата на делата ви, да почистят вината от оцветените устни, Свети Йоан.
"Ut queant laxis " или "Hymnus in Ioannem" е латински химн в чест на Йоан Кръстител, написан в Horatian Sapphics [1] и традиционно се приписва на Паулус Диакон, ломбардски историк от осми век. Известно е за ролята си в историята на музикалната нотация, по-специално при солмизацията. Химнът принадлежи към традицията на григорианското пеене.
Не е известно кой е написал мелодията. Гуидо от Арецо вероятно я е съставил, но по-вероятно е използвал съществуваща мелодия. Един вариант на мелодията се появява в музикалната обстановка от единадесети век на стихотворението на Хорас Ода до Филис, записано във ръкопис във Франция.
По-късно към тях се добавя и обозначението на тона „си“ (то се получава от първата сричка в седмия стих Sancte Ioannes), а ut се заменя с по-благозвучното „до“.
В последно време много се говори за хилядолетният календар на българите. Прабългарският календар е най-стария в света, признат от ЮНЕСКО. Според хилядолетният календар настъпва 7530 година (през 2022). Древнобългарският хилядолетен календар е най-съвършеният в света. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр.Хр. (виж Битолския надпис на Йоан Владислав).
Ако сте слушали внимателно лекциите на инж. Илиян Бучков лесно ще обобщите, че: Думата „месец“ в българския език означава освен отрязък от време и светлата част на луната (месечина). Лесно се прави съпоставка, че месеца е свързан с лунния цикъл на обиколката на луната около земята от 28 дни. Затова „хилядолетния български календар“ се е състоял от 13 месеца по 28 дни групирани в 4 седмици, което прави 364 дни и през остатъка до първия ден („Еньовден“-бил е 21 или 22 а сега винаги е 24 юни) се е изчаквал момент в който слънцето в своя апогей (най високата фаза) ще огрее с лъчи преминали през определен отвор и ще попадне в друг отвор, който е символ на утробата на земята. Началото на годината се е оповестявало, както и сега със СУ-РА-ВА весела година и е било през лятото. Затова му казваме летоброене и е започвало с фразата: "лето". Думата СУ-РА-ВА означава в превод на езика ВАТАН (открит от Бучков): „Светлината-Бог-Роди“ (СУ=раждам, РА=Бог, ВА=светлина). С настъпване на новата ера на християнството, календарът с 13 месеца се е считал за "не божествен", защото всичко създадено от Бог е идеално. Поради тази причина и поради статута на числото 13, като носещо нещастие (тринадесетият го разпъват), карат българите да преустроят календарът си на такъв с 12 месеца. Четирите седмици от 13-тият, нарочен за лош месец, се разпределени така, че на първият месец от всяко тримесечие, в новият календар, са давани 3 дни а на следващите 2 месеца по 2 дни и в резултат се получава подреждането: 31, 30, 30, 31, 30, 30, 31, 30, 30, 31, 30, 30. Въпреки промяната от 13 на 12 месеца в календара на българите през християнството се запазва нулевият ден и първият "Еньов ден" с 364 пълни календарни дни (вижте Древен български календар).
Броят на лунните месеци и дните са оприличавани с черупката на костенурка защото тя е образувана от 13 плочки, а плочките по обиколката на черупката с 28 дни.
Досещате ли се защо всички зодии не започват от началото на месеца а от дата 21, 22 или 23 ден от месеца?
Най-вероятната причина за това е лятното слънцестоене. Не само то е причината да имате в своя хороскоп и асцендент различен от зодията си. Това е защото римските математици са заимствали зодиака от египетския, като са премахнали половината зодиакални знаци (от 24 на 12). В хилядолетния българския календар това не би могло да се случи, защото той е започвал на Еньовден. И ако някога някой дядо ви е казал, че е роден по "жетва", "оран" или "листопад" то той е знаел точният си месец на раждане. Вижте, как би изглеждал българският календар днес в таблицата:
“Светлината я донесе божия СИН“.
Искам още в началото да подчертая, че декодирането на езика „ВА-ТАН“ (ВА: светлина, ТАН: език) е откритие на наш краевед и историк инж. Илиян Бучков, което според мен е най-значимото и неопровержимо средство за разкриване на древната история на траките. Езика или „словото“ е дар за прозрение от създателя на хората и е истинската причината за съзиданието. Нашата азбука е създадена преди десетки хиляди години – (вижте: „Загадъчните надписи от Магурата“). Първото дуалистично същество в което са едновременно „добрият/мислещ аз“ (ДУ-ША) и „лошият/палав аз“ (ПА-ША) може да разсъждава, да има вътрешен мир (свят) в когото да мечтае, твори и дори да планира своя живот. Първоезика на ХОР-РА-ТА (тия божии говорещи създания) е бил прост и съвършен, състоящ се само от едносрични думи с най-често два, три до пет звука. Усъвършенстването на езика е процеса при който подредени няколко едносрични думи създават думи в съвременния език. Тези думи носят „скрито“ в тях значение на едносричните думи от които са съставени. Поради тази причина езика се нарича „сам скрит в себе си“ или „санскрит“. Тук ще се опитам да демонстрирам декодирането на някои думите от „санскрит“ на езика „ВАТАН“. Само ще спомена, че има и случаи в които думите се четат на обратно за да се обърне и смисъла им, което също е „санскрит“; например: РАЙ става ЙАР (ярост, вижте: Ключа към прото езика ни, по-долу). Как да откриваме думи от „санскрит“ в нашия език и как използвайки древния език „ВАТАН“ за да ги декодираме и разберем кодираното в тях първоначално значение, ако знаем значението дори само на няколко думи, като: „РА“-Бог слънце; „ВА“ - светлина; „ТАН(Г)“ – език; „ЛА“-Луна; „СОЛ“-слънце; „СУ“-раждам; „УР“- напред; „МА“-майка; „ДА“-дарявам; „ПА“-лош, пазя от лошо; „КА“-канал/канализирам.
Изложеното по-долу може да ви се стори, като един кратък асоциативен курс за лесно разбиране на декодирането, с примери:
Защо българина вика „ОПА“ вместо „извинявай“, почти рефлекторно?
ОП-значи: оправдавам се; оправям, опровергавам;.
За да разберем това, ще трябва да се преместим далече назад във времето, когато езика ни е бил съставен от къси във вид на срички, думи. Най-старите (прото-езични) думи носят и до днес смисловата си натовареност, независимо в каква комбинация са употребени. Ключът за техното откриване и тълкуване е едно огледалце, около което те се подреждат обратно по звучене и значение. Обратния образ има обратното значение или название на насрещния/другия пол. Но да се върнем на думата „ОП“, като огледална на „ПО“:
ПО/ОП (напред/назад, повреждам/оправям, поругавам/оправдавам, потвърждавам/опровергавам; по-голямо/по-малко);
Това е само една малка част от разкритията в „Ключа към прото езика“ на Илия Тантилов – уредник в Исторически музей-Разлог, завършил филология в Пловдив 82' (Вижте и негови статии в Дестинация Разлог).
Още от интересните исторически истини разкрити от филолога-историк са и:
Най-старата утринна молитва е почвала с: "Алла Балла (Боже велики Боже)" а Дий - най-късата молитва за успех.
- БА = голям/стар/велик/баща
- ЛА = луна/жена
- АЛ = Бог/Слънце/мъж
- АЛЛА = Бог (мъж и жена)
- БАЛЛА = Велики Боже
- ПА=храна/храни - ПАПА значи храненик, който е осмивал тази молитва с "Ала Бала - всеки път не работи"
- Адам <> мадА/ тестиси (огледално, источника на поколението)
- БАЛКАН = БАЛКхАН (скрито х в някои диалекти) БАЛКх+КАН на срички БАЛКх=Бог, КАН=канализира/води/водач, значи "Води към Бог" и е идентично на по-старата "КАНАРА" (КА=води, НА=на, РА=Бог/Слънце). От канарата може да скочиш при Бога, а изкачиш ли се на някой балкан си близо до Бог.
- Долина на планинска река ЛОК/ЛОТ а ЛОХ-езеро (чува се г/к/х в различни изговори/диалекти).
- ХЕБАР-Марица, ИБЪР приток на Марица.
- САХАРА = СА=ЮГ, ХА=дом/къща, РА=Бог/Слънце, което значи "южния дом на Слънцето"...
Други двойки думи: АЛ/ЛА (бог мъж и жена) ОЛ/ЛО(отварям/затварям, колело) КЕЛ/ЛЕК(болест/лекарство) ПЕС/СЕП(пазя/стряскам) МИР/РИМ(градът нарушил мира) АЛП/ПЛА(бог и домът му) РАЙ/ЙЯР(безгрижен-спокоен/вбесен) БИК/КИБ(бик/крава)-КИБИК(ни бик ни крава/вол) |
Още двойки думи: УС/СУ (устав/суверен) МА/АМ(майка/рожба) ТЕБ/БЕТ (ти/домът ти) РА/АР(Бог/човек; Слънце/Земя) ТОР/РОТ (око(глава)/уста; Бог/молитва) МАЖД/ДЖАМ (Бог слънце/неговия дом на земята) АК/КА (изток/запад; мъж/жена; бяло/черно) АС/СА (север/юг) |
За да се гордеем трябва и да знаем!
Кирил и Методи са българите Църхо и Страхота от рода Дуло (Зарко и Страхил днешни имена) и са автори на "глаголицата" (азбука на божието слово, просъществувала само 90 години), която е избрана част от българските руни а "Кирилицата" е нашата стара тракийска (българска наричат я "коптска") азбука, която пък ни е върната от Климент и е наречена в името на Константин-Кирил. За жалост турците са унищожили всички книги с глаголица. Братята са създали езиков стил наречен "словото божие", за да бъде преведена библията на четвъртия християнски език БЪЛГАРСКИ (черковно СЛОВЕНСКИ). Всички просветени народи са наричани "СЛОВЕНИ", а другите "НЕМИ" ("немци"). Делото на Кирил и Методи остава най-великото просветителско дело сред все "блъгаре" и "словене" и разпространението на светата библия и богословския език.
Учителите на българите [Автор: Николай Иванов Колев, Издателство: Гута-Н]
"В бурните дни след унищожаването на армията на император Никифор, братът на кан Крум (Докум) превзема Адрианопол. 40 000 жители заедно със семействата си са изселени по Дунава. Между тях е и семейството на Лъв, синът на кан Телериг, който е имигрирал преди години във Византия. Страхота, синът на Лъв, е по това време на 5 години. През 827 година в селището Галати на Дунава се ражда и изключителният Църхо, последното от седемте им деца. Съдбата ще върне баща им на българска държавна служба с различни мисии в тогавашна Европа. Страхота от рано проявява силен талант на администратор и управител в България. А Църхо, този обаятелен малчуган, очарова всички с изключителния си талант да учи древни и живи езици, да ги разчленява на съставните им части, да ги анализира. Когато Византия води тежка война с арабите, българският владетел Персиан е помолен за помощ срещу мощните смолени. В замяна на потушаване на тяхното въстание България получава Солун, който административно започва да се управлява от цар Михаил от Охрид. Част от договора с Византия обаче е и изселването на Крумовите преселници в Солун. Тази задача е възложена от Персиан и Исбул на Лъв. Следват интересни перипетии по изселването, в които Лъв проявява таланта си на военачалник. Затова с разрешение на кана той е привлечен и от император Теофил за личен съветник, а от Михаил, царя на Западна България, - за подстратег на Солун. Така семейството заживява в Солун. Братята са за много кратко време там. Страхота, също със съгласието на кана, получава управлението на голяма славянска област от император Теофил, а Църхо, чиято слава на изключително надарено момче е стигнала до Теофил, е привлечен да се учи в школата, построена от Теодосий над Магнаурския залив, заедно с децата на императора. Събуждайки възторга на всички, Църхо усвоява с необичайна бързина всички светски и религиозни науки, и елинското изкуство. Следва невероятна кариера на преподавател в Магнаура, учен, автор на множество научни изследвания и дипломат. Но най-великото му достижение е превеждането на съвременен български на книгите на съотечественика си Урфил, преведени преди 400 години от него на наречието на беси-гетите и записани с глаголица, наричана по това време и готика. Анализирайки развитието на санскритския език, Църхо съставя първата българска граматика и, следвайки строго граматичните правила, преработва още веднъж новите преводи. По време на една от многото дипломатически мисии Църхо се запознава и с писмена система, създадена от сирийски изселници в Крим, използвана, за да се запише наречието на кутригурите-българи. Тя използва само съгласни. Дванадесет от знаците са стари пеласгийски знаци, които се използват и от гърците. Църхо с необичайния си интелект на учен добавя липсващите гласни и създава пълен еквивалент на таблиците на Урфил, тоест пълен еквивалент на глаголицата. Той и блестящият му ученик Климент усъвършенстват калиграфията и съставят и на тази азбука Стария и Новият завет и други полезни книги. Следват невероятни събития в Охрид, Моравия, Панония и Рим, където Църхо, който преди това е кръстен в Константинопол с името Константин, приема в Рим монашество с името Кирил и след 50 дена умира. Брат му Страхота, който преди да стане управител на голяма славянска област, е кръстен с името Методий, се връща като ръкоположен от папата епископ на Сремска Митровица и продължава просветителското дело, преживявайки преследването от страна на немското духовенство и нечовешкия затвор в манастира в Елванген. След като унгарците завземат днешната си земя, част от учениците на тези велики учители достигат Белград, за да започне в България изграждането на първата всенародна образователна система в Европа ,,, ".
"О учителех словенский" се е преподавало в нашите училища до скоро (вижте текста по-долу).
„Въ споменути потребия въ крадце за стого Кирила и Методиа въ кое време составили писмена и книги на словенски язикъ:: Въ време Михаила царя иконоборца билъ Кирил и Методиа родили се у Солунъ град у отца именем Левъ Сановита и богата и добродетелна майка. Стати Методиа сталъ войвода словенски или болгарски и научилсе язик словенски, По десет лета оставил сан войнски и възприялъ чин монашески. Кирил стоим билъ по-млади братъ Методиевъ обучил се послеже въ Цариграда философия наедно с Михаила царя малаго сина Теуфилова и билъ философъ изреденъ и славенъ в Цариграда и по света. Брата его Методия оставилъ миръ и въсприемал и он монашески чинъ и провожалъ ста житие и въ времето и гда царувал Муртагон во Болгарию пришелъ Методиа в Търнова понеже билъ искалъ мог да Муртагонъ царъ икониписца да му напише палати. Методие билъ знаялъ то дело повече того ради приишелъ да би възмогъл да научити поуловити въ вере християнский како ему заповедал Муртагон цар. Да му напишетъ на оная палата сверхове (зверове) и птици и по обие ловитви на сити. Методиа написалъ пришествие Христово толико хитро и страшно. Когда виделъ цар Мортагон написание тогда и Методиа получил време подобно и глаголалъ (гълчал) царию и поучовал его да прииметъ веру христианскою. И обратилъ Муртагона на сие послалъ къ царици Теофарно и пришелъ из Цариграда епископ послан о царици и крастил Цариа Муртагона Нарекалъ ему име Михаилъ и много народъ болгюрски кръстил се в ето време понеже Методиа гла~лъ имъ научилъ ихъ на езиком болгарским.“
Вероятно не сте се зачитали в зографията на входа на "Рилския манастир" и не сте забелязали и разчели значението на зографските знаци на слънцето=РА и луната=ЛА. Прочетени тези два знака (знаци-изображения, зографии/ pictography) от дясно на ляво образуват името на нашата планина РАЛА (за благозвучие Рила). Вижте какво пише на сводния камък от входа на храма на РАЛА монастир:
"Господи возлюбих достолепие дому твоего и место селения слави твоего. Во славу същия, единодушния животворящия и неразделимия творци, Отца и Сина и Света го Духа, основася и создайся храм сей раждества престоя бити на место древнея нашея цръква, гояже создана бист дрейвле первим нашим благочестивим ктитором Хрелом Протосевастом в лето Христово 1343 привселенском патриарсе Константин, настояние преподобнейшаго Господина отца игумена Йосифа и преподобнейший епитропох Пахомиа Серафима Самуила и Харалампия, в лето 1834 Октоврия .1."
Роден е на 20 юли 356 г. пр. Хр. в Постол (след 1926 г. прекръстено на Пела) и умира на 10 или 11 юни 323 г. пр. Хр. в завладения от него Вавилон. Постол (сега Пелла, на гръцки: Πέλλα) е античен град, столица на Древна Македония от края на V век пр. Хр. до средата на II век пр. Хр., както и родно място на Филип II Македонски и Александър Македонски. Останките от древния град се намират в местността Градище при старото българско село Постол, на около 40 км северозападно от Солун. В миналото, сред местното българско население, мястото е било познато като „Пел“. Александър III Велики е живял в града на синтите Хераклея Синтика (открит в България на 1км. от Рупите). Александър е бил по тези земи още като 16-годишен, когато потушавал въстание на местното тракийско племе Меди в 340 г. преди Христа. По времето на Филип II (359-336 г.пр.Хр.) Хераклея Синтика се превръща в една от македонските царски резиденции. Според историците самият Александър Македонски е бил управител на Хераклея Синтика за известно време. Оттук той започва първите си големи походи за завладяване на света. Предполага се още, че Хераклея (Херкулес) е живеел в Хераклея Синтика за това носи и името му.
Той е идеолог, стратег и организатор на националната революция. За краткия си 46-годишен живот Раковски се изявява като пламенен журналист, фолклорист, историк, поет, писател и остава в народното съзнание като символ на пробудилия се и възраждащ се български дух [Социални мрежи]. Георги Стойков Рâковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Рâковски) е роден преди 190 години на 2 април (14 април по нов стил) 1821г. в Котел в семейството на търговеца Стойко Попович. Баща му произхожда от сливенското село Рâково, откъдето идва и името Рâковски, което синът възприема като фамилно. В чест на вуйчо си, Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 в Търново, капитан от руската армия, Раковски сам се преименува Георги.
Той открива и описва много примери за родство между българския език и санскрит (нарича се самскрит), като намира и аналогии в съвременния български фолклор с божества и митични персонажи от индийската митология. Малцина европейски народи могат да се похвалят с такова богатство. Рâковски се осланя на представата за древна Индия като люлката на европейската цивилизация. Възрожденецът е първият българин превел санскритския епос „Панчатантра“ с което е герой на Индия и 12 училища, тогава в Индия носят неговото име.
Изтъкнатият котленец е енциклопедична личност и често надхвърля рамките на времето, в което живее. Владее 7 езика, 3 от които древни – персийски, арабски и санскрит. Говори се, че по онова време е бил единственият българин, който знае Ригведа (древна индийска колекция от ведически санскритски химни). Освен революционер, той е и писател, журналист, етнолог, историк и архивар. Оставя отпечатък в сферата на образованието, науката и печата.
„Любовта към Отечеството превъзхожда всичките световни добрини и тя е най-утешителната мисъл за човека на този свят.“ („Житие Г.С.Раковскаго“, 1866). "Човек, който не знае и не прави нищо добро за Отечеството си, той е подобен на едно безсловесно животно, което живее на света, само и само да се прехрани!" Г.С.Раковски.
Кой е Раковски (1821-1867):
Чист българин. Публицист, журналист, и издател, дипломат, военен ръководител, историк, поет, езиковед, етнограф, фолклорист, антиквар, археолог, народопсихолог, адвокат и природозащитник, предприемач. И в турско, и в руско, и в щатско тогава думата „революция“ за освобождаване на РОБА е дума неприемлива. Тя дори е забранена. На тази дума Раковски отдаде живота си! Един намерен негов ръкопис ни разказва за една друга страница от живота му, на която той посвещава цялото си съзнателно време от най-млада възраст – животът му, съпричастен и участен в тайните дружества и масонските ложи – наложени по необходимост от обстоятелствата и целите. „Разсъждение върху франкмасонската същност за човещина.“ Този ръкопис е намерен от Христо Раев – адвокат и колекционер. Какво ни учи Раковски с него? Разказвайки и за себе си, ние разбираме, че едва деветнадесет годишен, буден, интелигентен, български син, той е в тайната организация “ Филики етерия,“ сред бурните вълнения на гърците за независимост. „Фелики етерия“. преведено значи „Дружество на приятели.“ Става приятел на ген. Михаил Чайка – Чайковски, на турска служба, най-известен агент в Ложата в Цариград. Той се бори за свободата на Полша срещу Русия. Във “ Филики етерия“ Раковски е Георги Македон. За участие в “ Браилските бунтове – организатор на втория Браилски бунт – е заловен ,съден и осъден на смърт. Високо масонско покровителство го спасява! Следва пребиваване в Марсилия. Вече е близък с Мацини -„Млада Италия“, която Австрия обявява “ ВЪН ОТ ЗАКОНА.“ Мацини до 1869 г. е съветник и учител на българските революционери. Те му гостуват в Лондонската квартира. Ръкописът ни дава извънредно ценни мисли за Масонската ложа. Животът в Ложата е за мъже: човечни, достойни, с нужда за развитие, с дейност, в братско общество, макар индивидуалисти, всеки върши работата си САМ!
Германея сега би се казвала Гърмен (място, където падат гръмотевици), а неговите жители биха били гърменци, а тогава са се казвали "германци". Реката минаваща до него и сега се казва Джерман (Герман). "Местни жители от околните села нерядко са наблюдавали един интересен феномен: един буреносен гръмотевичен облак може да обикаля хребетите на околните ниски планини и понякога да заобиколи другите селища,но накрая минава през Сапарева баня и излива цялата си ярост там." [цитат от blog.bg]. Причината за падането на гръмотевици са сигурно многото подпочвени води. Името "Германея" не може да се свързва с топла вода или някакви измислени богове с близко звучащо име, защото в Германея не е имало минерална вода преди 1957г., когато в реката се появява дим и извира топлата вода. След сондажи през 1960 бликва гейзер. А как Германея става "Сапарева баня" е една друга история: Около старото тракийско селище, което е било и римска провинция през 3 век, са се сформирали две селца. Сапарево (Цапарево) и Мацакурево. Ако за едното прецапваш през водата до колене за другото, ще си намацаш ... (ако го имаш). По време на османското робство горещата вода се появила първо в близост до с. Сапарево (до параклиса „Св. Петър“), но заради появата на турски войски в Германея, възрастните хора запушили извора с минералната вода от страх от нашествие. Впоследствие минералната вода изригнала в Сапарева баня.
По време на картографирането направено от Цар Борис III по тези места, царят минавайки през Мацакурево за Баня, попитал на мегдана една стара жена:
- Бабо, как се казва това село?
Тя му отвърнала:
- Мацакурево, чедо, Мацакурево.
- А ти бабо, как се казваш? - попитал я царят.
- Я съм Гюргя.
Царят тогава се обърнал към картографите и им рекъл:
- Запишете селото Гюргево. От сега нататък селото ще се казва "Гюргево"!
Запитвали ли сте се, какво значи думата "вода" на самскрит (санскрит). Е да де значи 'ВОДА' = ВОДЯ и сега ще се попитаме: Какво води тя?. Ако сте наблюдателни ще се съгласите, че водата, дори да се стича по гладко стъкло не тече направо а криволичи. Какво ли я кара да криволичи? Всички реки криволичат, дори терена през който минават да е прав и наклонен. Е сигурно вече сте се досетили, че причината е земното магнитно поле, или по-точно магнитното поле на ядрото на земята, като частица от Слънцето (пулсар). Това поле, което в една статия "Защо царят си слага корона" бе споменато, че пулсира с 7,83 Hz, което е в основата на вълните на Шуман. или с други думи това е честотата на мозъчните вълни.
Та защо топлата/минерална вода има лечебни свойства, освен с топлината и минералите в нея, тя по-скоро лекува с връзката си със земното ядро. Това става само ако вие сте директно в РУПАТА ("рупата" е самороден минерален извор , в който водата бълбука под краката ви, а звука и е подобен на "рупане"/бълбукане) . Това са го знаели древните траки, че "спа" (лечебен извор) не е там където спа/спя, а там където е извора на жива вода (рупата). Поради същата прична и Баба Ванга (нашият последен Орфей) всяка сутрин е тръгвала от къщата си в Петрич, като е натоварвала една каруца с палатка която да бъде разпъната на Рупите. Така тя е била там, където мозъкът и работи по бързо, подпомогнат от вълните идващи от подпочвената вода за да "гледа" ежедневно за хората. Дори за Оракула се знае, че е използвал силата на минералните извори, като жрицата му "Питай я" е седяла върху трикрак олтар над минерален извор, потопена в гъстата пара излизаща от специален отвор под олтара. Макар, че минералната вода е лечебна и може да се пие (но не за продължително време), тя има и голяма доза радиоактивност, която носи от недрата на земята. В малки количества тази радиоактивност повлиява в положителна посока. Но на хора, които постоянно пият такава вода в крайна сметка им окапва косата и падат зъбите, а здравето има се разклаща много лесно. Така, че бъдете внимателни в употребата й, макар приятното преживяване на безтегловност в джакузито или минералната баня.
ВИКИНГИТЕ са българско/тракийско племе от професионални войни. Те са действали, като войска на повикване и сега ще ви го докажа:
Думата „ВИКИНГИ“ на самскрит (санскрит) се декодира лесно, като я разделим на две срички: ВИКИН-ГИ и разменим местата на последните два символа от първата сричка, тогава думите са: „ВИКНИ ГИ“. По онова време (VI век) Н и И са се изписвали почти еднакво. На тях в Русия им викат „ВАРЯГИ“, което значи „военни/воюващи“. Думата ВАРВАРИН се декодира по следния начин: ВАР=война, ВАРИН=воин, или действащ/воюващ постоянно - професионален воин. Викинският знак с трите триъгълника (планините Рила, Пирин и Родопи или трите балкана) свидетелства, че те са от Балканите. Един от символите на Бог Один (този долу в дясно) е копие на Розетата от Плиска. Розетаа е разчетена и значението на думите от седемте й лъча е: "Чрез ВОЛЯ и ВЯРА от ВОДА, ЗЕМЯ, ОГЪН И ВЪЗДУХ става ЛЕПО (нещо хубаво)". "Последните викинги се подвизавали по българските земи" - казва професор Николай Овчаров.
Ако се върнем доста назад до времето на Троянската война, ще разберем от източниците, че българите и тогава са имали многобройна специализирана войскова част, наречена "омиротворители" (мирмидонци).. "И така Ахил заминал заедно с атридите, като водил своя собствена войска от 3000 души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи." - Йоан Малала, (491-578г.). Думата Мирмидонци (записани от гръцки: Μυρμῐδόνες = мир-ми-донес) се декодира от самскрит, като: "донеси ми мир". Подтекста е "Донесете ми мир, като ви пращам на война!" Според Малала тесалийските мирмидонци са българи.
И още веднъж на края ще посоча и други мнения за това, че: Викингите са траки. Това си го казват шведите. А траките сме ние-българите, това пък го казвам и аз.